Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БОРИС ПАСТЕРНАК

(10.02.1890-30.05.1960)

web

Борис ПастернакБорис Леонидович Пастернак е роден в Москва в семейството на Л. О. Пастернак (живописец, академик) и Р. И. Пастернак (по баща Кауфман), която преди женитбата си е била професор в Одеското отделение на Руското Императорско музикално общество.

Три неща оказват най-силно влияние върху духовното формиране на бъдещия поет: християнството, музиката и философията.

Родителите му изповядват “Стария завет”, а руската дойка тайно от тях води момчето в православна църква. Първото творческо увлечение на Пастернак, освен рисуването, е музиката. Но след като получава признание от А. Скрябин, юношата скъсва с музикалното композиране.

След завършване на гимназия (1906) учи в Московския университет. Прехвърля се от юридическия в историко-филологическия факултет (завършва го през 1913 г.). През 1912 г. с оскъдните средства на родителите си заминава за Марбург, където се учи при главата на неокантианството Херман Коген.

Там той получава възможност да продължи кариерата си на професионален философ, но прекъсва заниманията по философия и се завръща в родината си. “Сбогом, философио” - тези думи от биографичната му повест "Сигурна грамота" (1931) днес са изписани на мемориална плоча в дома в Марбург, където някога е живял никому неизвестният студент, станал по-късно световно признат класик.

За първи път Пастернак публикува свои произведения в алманаха "Лирика" (1913; 5 стихотворения), след това излизат неговите книги “Близнак в облаците” (1914) и “Над бариерите” (1917).

След двадесет години поетът се връща към тези стихове, прави подбор, преработва ги и включвайки излезлите по-късно в периодиката произведения, издава нов сборник - “Над бариерите.Стихотворения от различни години” (1929), който е една своеобразна равносметка на миналото.

Самият Пастернак счита лятото на 1917 г. за свое поетическо рождение. Тогава е написана книгата “Моята сестра живота” (излязла от печат през 1922 г.) Преди това, през 1913 г. в литературния кръжец “Мусагет”, поетът изнася доклад “Символизъм и безсмъртие”, в който вече проличават кълновете на новото постсимволистическо съзнание.

Периодът 1920-1930 г. е съдбовен за еволюцията на Пастернак със своята мъчителна напрегнатост. След като завършва поемата "Висока болест" (1923 - 1928) Пастернак завършва романа в стихове "Спекторски" - за съдбата на руския интелигент, “който трябва да заеме мястото си в историята” (1931, започнат в 1925). През 1929 г. той публикува “Повест”, в която присъства едноименният герой на романа в стихове, считан от него за първа част на бъдеща епопея, чийто замисъл се ражда през 1918 г. В промеждутъците той публикува няколко прозаични произведения: ”Апелесова черта” (1918), “Писма от Тула”, “Детството на Луивърс” (и двете - 1922), “Въздушни пътища” (1924). Въпреки това прозата на Пастернак, публикувана приживе, не получава признанието на съвременниците. Но пък лириката му придобива все по-голяма известност. Дори на I конгрес на писателите на СССР Н. Бухарин противопоставя неговата поезия на “отживялата агитка” на Маяковски.

За това имало основание, макар че самият Пастернак решително се противопоставя срещу въздигането му на “литературния трон”. През 1932 г. излиза книга с лирика “Второ раждане”.

Съвсем естествено в годините на Великата Отечествена война Пастернак не може да остане несъпричастен към съдбата на Русия. В първите месеци на сражения той пише патриотични стихове: “Страшна приказка”, “Застава”, “Смъртта на сапьора”, “Победител” и др. След евакуацията в Чистопол през октомври 1941 г. и завръщането си в Москва през август 1943 г. той заминава на Брянския фронт с бригада писатели.

През зимата на 1945/1946 г. Пастернак започва реализирането на своя най-важен замисъл - романа “Доктор Живаго” (с работно заглавие - “Момчета и момичета”). В тези години, а и по-късно той активно превежда трагедии на Шекспир, “Фауст” на Гьоте, П. Верлен, грузински лирици.

50-те години са време на тежко изпитание за писателя. Предложеният за публикуване в списание "Новый мир" роман "Доктор Живаго" е отхвърлен от редакцията. След издаването му в чужбина (1957) и след като му е присъдена Нобелова премия (1959) започва гнета върху писателя както от страна на официално литературните, така и от политическите кръгове. Под заплаха от изселване извън пределите на страната той е принуден да се откаже от Нобеловата награда.

След прекаран инфаркт поетът умира през 1960 г. (според лекарските заключения от рак на белите дробове).

Погребан е в Переделкино, Московска област.

 

 

© Илиана Илиева - превод, 2002
© Издателство LiterNet, 18. 08. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
Публикация в "Русские писатели 20 века. Библиографический словарь", т. 1, М., изд. "Просвещение", 1999.