Открития – Младен Исаев
Живея,
изгарям,
греша,
сам диря пътеки и истини,
в бездънния космос-душа
откривам планети разлистени.
Живея,
изгарям,
греша,
сам диря пътеки и истини,
в бездънния космос-душа
откривам планети разлистени.
Аз искам да говоря откровено
с гласа на майка ми, добър и строг,
макар че мойто земно поколение
не вярва в нейния небесен бог.
Ще дойдете на грешната земя
като росата призори
пречистени.
Ще е отвян на битките дима
и няма да се чуват
изстрели.
Да живееш на земята ни е хубаво
заради човека, слънцето, простора,
заради това сърце, в живота влюбено,
дето вечно бие и жадува, и се бори..
Прегърни ме, соколе мой!
Как те чаках в дълбоките нощи!
Ти дъхтиш на диви усои.
Прегърни ме…още, още…
Погледни, в тая снежна гора
ти дойде и доведе ми слънцето.
Погледни, в тая бяла гора
моя жив, моя пролетен сън си ти.