Тези четири реда биха могли да бъдат есенцията на онова, което в наши дни се нарича ново съзнание - способността да разберем, че всичко е във взаимна връзка, че магическите моменти са част от всекидневието ни, и знанието, че само с малко вътрешна искреност ще видим, че сме способни напълно да променим своята същност и да отстраним повечето от онези неща, които ни карат да се чувстваме неудовлетворени. Но когато тези редове са били писани, те отминали почти незабелязано.
Техният автор, Уилям Блейк (1757-1827), се ражда в бедно семейство и умира презрян от интелектуалните кръгове на своето време. Неговите критици твърдят, че използва твърде много мистицизъм в своята работа, че се държи странно (например той седял чисто гол заедно с жена си в имението на свои приятели в провинцията), както и че неговите стихове са прекалено наивни.
Тези критици са мъртви, а Блейк е смятан за един от най-завършените творци на изминалото столетие - не само заради своите литературни творби, но също и заради своите гравюри, които имах удоволствието да видя в "Тейт галъри" в Лондон.
Блейк разказва как като дете видял ангели в един от парковете край Лондон и също как видял пророк Езекил да се появява измежду останалите крилати създания. По-късно, когато бил на около тридесет години, неговият по-малък брат починал и Блейк започнал да твърди, че духът му се явил пред него след няколко дни, облян в светлина, с намерението да му разкрие начин за публикуване на книги, без необходимостта да се обръща към печатар, и този начин бил да създаде ръчно направени гравюри както на текстовете, така и на илюстрациите към тях, и така подготвените книги да продава като изключително лимитирани издания. Следвайки неговите съвети, Блейк започнал да разработва една идея, която нарекъл противоречията на човешката душа. Едно от онези състояния на наивност, когато въображението ни води към духовно израстване.
Другото състояние е това на опита, когато нашето въображение е потиснато от правила, морал и ограничения. Блейк живял интензивен живот и умрял беден, но извършил всичко, което някога искал да направи. В една от най-често дискутираните му творби, "Сватбата между Рая и Ада", той твърди че е посетил царството на мрака и си записал поговорките, които дяволите си повтаряли един на друг. Ето някои подбрани примери:
По сеитба се учи, по жътва поучавай, през зимата се забавлявай.
Пътят на излишеството води към двореца на знанието.
Водоемът съдържа, фонтанът се разлива.
Благоразумието е една богата, грозна и стара мома, осъдена на некадърност.
Глупакът не вижда същото дърво, което вижда мъдрецът.
Онзи, който желае, но не действа, предизвиква епидемия.
Никоя птица не лети достатъчно високо, ако не лети със собствените си криле.
Затворите са изградени от камъните на закона, а бордеите - от тухлите на религията.
Онова, което сега е доказано, някога е било само помислено.
Всяко нещо, което е възможно да бъде повярвано, е отражение на истината.
Тигрите на гнева са по-мъдри от обучените коне.
Очаквай отрова от застоялите води.
Лисицата сама се грижи за себе си, но Бог ще се погрижи за лъва.
Онзи, който е изстрадал твоите заблуди, той добре те познава.
Молитвите не орат! Похвалите не жънат!
Никога не знаеш кое е достатъчно, докато не разбереш кое е повече от достатъчно.
Превод: Надя Илиева
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
